Диалози между психолози - част 1

Публикувам отговорите на интересните въпроси, зададени към мен от Емилина Ценова психотерапевт и приятел, във връзка с извънредното положение. В част 2 може да прочетете нейните отговори на въпроси зададени от мен.


Какви според теб предизвикателства отправя изолацията към двойката?

Всички двойки и семейства, които познавам и работя, считат създалата се ситуация за трудна за преодоляване и преживяване. Трудно за тях е не само стоенето в нея, но и излизането от изолацията и връщането към нормалното случване на живота. Трябва да разграничим това необичайно жизнено събитие от субективното преживяване на хората, за това което им се случва. Субективните преживявания свързани с това неочаквано жизнено събитие са свързани с чувства на отчаяние, тревожност, страх, самота, отчуждение и други.

Можем да си представим колко усилия коства на всички двойки и семейства да се реорганизират и да вземат решения за справяне с произтичащите от извънредното положение трудности. Това е необичайно жизнено събитие и не е нормативна криза на развитието на двойката, като раждането на дете например. При определени двойки в момента съществува едно натрупване на жизнени събития и кризи, като боледуване, загуба на близък, раждане и отглеждане на бебе, загуба на работа и др. Всичко това продължава да им се случва на фона на необичайна и извънредна обстановка и създава много силен стрес. Създава се необходимост да се толерират много високи нива несигурност за бъдещето и настоящето, страх от неизвестността и в същото време неотменна потребност живота да продължи по някакъв начин. Стратегиите за психическо и емоционално оцеляване в двойката могат много да се различават.

Как да се справим с „нахлуването” в интимността – децата, партньорът, сякаш вече няма достатъчно пространство да бъдем сами със себе си?

Това е много важен аспект от живота в семействата. Между банята, кухнята и балкона е необходима изобретателност да си осигурим така необходимото лично пространство. Впечатлението ми е, че всички се опитват да създадат граници и да обособят пространства у дома, където могат да работят, да проведат разговор с колеги и приятели или просто да си починат без да бъдат с останалите членове на семейството. Не смятам, че могат да се откроят особено ефективни или съвсем удовлетворителни начини за справяне с този проблем. За щастие ситуацията е временна и не се налага на семействата да свикват с тази оскъдност на личното пространство.

Свободното време – благословия и/или проклятие?

Много интересно зададен въпрос. Може да бъде и двете. Озовахме се в ситуация със свободно време по принуда и почнахме да търсим начини да го запълним и да го осмислим, Немалка част от хората насочиха вниманието си към запълване на времето с езикови и професионални курсове, гледане на филми, постановки, концерти, четене на книги, да възобновяване на старо хоби и др. Общо взето се заеха да правят нещо, за което не са имали време и са искал или не са довършили в миналото. Аз самата също имах този стремеж да запълвам свободното си време. Може би принудата да си стоим вкъщи и обезпокоителния широк контекст, в който се намираме може да доведе липса на мотивация и да превърнат това свободно време в проклятие. Отдава се възможност да мислим за много неща и много по-трудно да разсеем потока от негативни мисли.

Мислиш ли, че се изостря чувството на самота сред младите хора?

Определено. Силно ограниченият контакт между хората го предполага. Смятам, че проблемът със самотата е хроничен при определени социални групи, както и че засяга почти всички възрасти. Имам впечатление, че при деца поставени в специфични контексти също се съобщава като преживяване. Вероятно това усещане за самота ще се увеличава и под въздействието на кризата която преживяваме.

Към какво е насочено професионалното ти внимание?

Вниманието ми е насочено към грижата за уязвимите общности и хората, които станаха още по-уязвими в следствие на кризата с корона вируса. Последиците от всичко това са на всички равнища. Опитвам се да се адаптирам себе си и практиката си към потребностите от психологическа подкрепа необходима на хората след това извънредно положение. Субективните измерения и последици от самотата също силно ме вълнуват и изследователски и професионално.


51 преглеждания

© 2020 by Jackqueline Andonova

Mobile: +359 895 471 444

Email: jackqueline.andonova@gmail.com

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now