Как да говорим с децата за расовите различия

Светът в момента е много ангажиран с темата за расовата дискриминация. Случват се събития, които оказват силно въздействие и фокусират вниманието ни върху една болезнена, важна и сложна тема. Провокира ме и разговор с дете, който е останал в съзнанието ми, защото много ясно илюстрира за мен твърденията, че децата са способни от ранна възраст да разпознават и обръщат внимание на различията по между си, включително и цветът на кожата. Освен в разговор с дете можеш да разбереш, че то придава свое значение и смисъл на тези различия, които наблюдава и преживява. Примерът, който ме провокира не е свързан с професионалната ми роля. Потърсих информация за значението на понятието раса за децата. Така попаднах на статията, която ви предлагам. Повечето родители (и аз като родител мисля за това )) търсят начин, подходящ момент и възраст да говорят с децата си за трудни теми. Тази е точно такава и не съвсем лесно да се постави пред децата. Подкрепям тезата, че важно децата постепенно да придобиват осъзнатост за расови и етнически различия, както и че в този процес ключово значение имат родители, учители, възпитатели и други обгрижващите фигури.

Насоки към обгрижващите фигури (родители, учители, възпитатели и др.) посочени в статията:

На първо място е важно да говорят с децата по темата.

"Talk about it!" Изследванията посочени в текста показват, че децата не само съумяват да разпознават расите, но и започват да развиват расови предубеждения във възрастта 3-5г. Мълчанието по темата не би могло да попречи на децата да започнат да забелязват расовите различия и не би предотвратило развиване на расови предубеждения, а просто би възпрепятствало тяхното споделяне (Aboud, 2005; Tatum, 1997) . Необходимо е детето да се ангажира системно с искрени и подходящи за възрастта му разговори за расата, расовите различия, расово неравенство и расизма. По този начин не "поставяме идеи в главата" на детето, защото вече знаем от изследванията, че децата могат сами да разпознават расата и да достигат самостоятелно до заключения свързани с нея. Посочва се, че мълчанието по тази тема може има обратен ефект т.е подкрепя развиването на расови предубеждения.

Втората насока е ангажираните с детето да бъдат точни в изказванията си по темата и да ги адаптират спрямо възрастта на детето. "Be accurate and age-appropriate." Отнася се до коректното представяне на информацията за расовите и социални различия, която се подава на децата. Важно е информацията да е представена по-точно, за да могат децата наистина да разберат как въздейства дискриминацията и да могат да я оценят като социален, а не индивидуален проблем.

Третата насока е да се отнасяме към нещата сериозно. „Take it seriously“. Поради погрешното, но много дълбоко вкоренено вярване, че децата няма как да имат расови предубеждения, често възрастните и грижещи за тях избират да не обръщат внимание и да подминат случки, в които малките деца са проявили подобни предубеждения.

Счита се, че по този начин възрастните образно казано „наливат масло в огъня“ и разпалват развитието на расови предразсъдъци (Aboud, 2008; Hirschfeld, 2008; Van Ausdale & Feagin, 2001). Ако обиди или други прояви на дискриминация се случат в училище и останат незабелязани или необговорени от възрастните, децата достигат до възприемането, че поведението им е приемливо за другите (Aboud, 2008). Това означава, че ролята на възрастните е от критично значение! Повишеното внимание и коментирането на случки, в които децата проявяват подобни поведения е важно. Коментиране, което обаче не е мъмрене, хокане или неясно говорене от страна на възрастния. В статията се отбелязва, че подобни дискусии имат значение във всяка класна стая, независимо дали в нея сред децата има расово или етническо многообразие.

Четвъртата насока е да се окуражава комплексното мислене за проблема. "Encourage complex thinking." Информирането на децата по темата не е достатъчно, защото малките деца често отхвърлят информация, която е в противоречие на съществуващите за тях вътре-групови предубеждения. Това означава, че е необходимо децата да бъдат учени на критично мислене за проблема. Например, когато децата биват приучавани да обръщат внимание на множество признаци в човека, а не само неговата расова принадлежност води до понижаване на степента на предубеждения (Aboud, 2008).

Последната пета насока е овластяването "Empower!"Овластяването на децата в смисъл на активно търсене на анти-расистки модели в собствената общност и в по-широкия обществен контекст и направим така, че децата да се запознаят с тези ролеви модели (Tatum, 1997; Van Ausdale & Feagin, 2001). Да се покаже на децата, че въпреки проблемните ситуации, които срещаме като общество съществуват хора и организации, които са посветени на това да реализират позитивна промяна. Покажете на децата, че и те могат да помогнат! Ангажирайте ги с проекти, които ще им позволят реално участие в процеса на позитивна промяна.

Линк към статията на английски език: https://inclusions.org/wp-content/uploads/2017/11/Children-are-Not-Colorblind.pdf Автор: Erin N. Winkler, Ph.D., University of Wisconsin-Milwaukee.

Текстов документ:

Children_Are_Not_Colorblind_How_Young_Ch

Изтегляне на • 270KB