Въпроси, зададени от мен към психотерапевта Емилина Ценова, във връзка с извънредната ситуация. Нейните интересни отговори можете да прочетете тук.
Как преживяваш създалата се ситуация свързана с извънредното положение? За мен извънредното положение е „извънредно” в буквален смисъл –никога в съзнателния ми живот, нито в този на близките ми не се е налагало по такъв драстичен начин да преосмисля поведението си и да променя ежедневието. Имах преживяването на нахлуване, контрол над личния ми и професионален живот, тревога свързана с неизвестността и непрекъснатото „бомбардиране” с апокалиптични новини и прогнози. Постепенно започнах да виждам в тази ситуация и множество възможности за себеизследване, научих много за заобикалящите ме хора, за етапите, през които преминаваме по време на криза, също така и откровено се наслаждавам на повечето свободно време. Какво мислиш за важно в момента? Изолацията и несигурността, в която сме поставени ни прави все по-тревожни и объркани. Мисля, че е критично важно да се погрижим за себе си и за важните за нас хора. Под „грижа за себе си” разбирам дейности, които да облекчат стреса и напрежението – любими дейности (например четене на книги, готвене, градинарство), здравословно хранене, пълноценен сън, поддържане на физическата активност, поддържане на социални контакти чрез различните платформи, които онлайн-общуването предлага. Изолацията се отразява не само на емоционалното ни състояние, но и на качеството на съня, имунната система, концентрацията и работоспособността. Важно е да бъдем състрадателни към себе си и околните, както и да бъдем критични към постъпващата информация и да не губим здравия си разум. Към какво е насочено професионалното ти внимание? Напоследък много си мисля за траура, който преживяваме – всичко се промени много и то напълно неочаквано, илюзията за това, че контролираме живота ни беше отнета. Страдаме за ограничената си свобода, любимите си дейности, приятелите и колегите, с които не можем да общуваме пълноценно. Неща, които считахме за банални, като например да се разходим в парка, да отидем до фитнес залата или да планираме пътуване в почивните си дни, предизвикват такъв копнеж в момента. Много хора изгубиха работата си, или поне част от дохода си, планове се отменят или отлагат за неопределеното бъдеще. Всичко това предизвиква реакция на траур относно, загубите, които претърпяваме във всичките им измерения. Също така това е и възможност да се огледаме и да видим много по-ясно, без толкова възможности за разсейване с други дейности, това, в което се е превърнал живота ни – как изглежда мястото, където живеем, какви са взаимоотношенията ни с хората, с които живеем, а ако сме сами – как намираме собствената си компания? Много хора споделят за преосмисляне на приоритети, взимане на важни решения, духовно „пробуждане”, както, разбира се и за по-банални, но също толкова важни неща като повече време за сън и почивка, което живеенето на „по-бавни” обороти предлага. Какви са важните теми във връзка с психологичното състояние и живота на хората сега и в близко бъдеще? Животът ни се промени, не знам до колко ще е временно. Може би хората ще започнат да мислят повече относно приоритетите си в живота, надявам се да се научим да ценим повече „малките неща”, да не сме толкова консуматорски настроени, да си оставяме пространство да се вглеждаме в себе си и преживяванията си. Дали „задъханото” ни ежедневие е единствената възможна версия на съвременния живот? С какво можем и без какво – не? Тази криза постави според мен постави и един друг важен аспект – взаимоотношенията ни като общност, нуждата да бъдем по-сплотени, емпатични и подкрепящи. По какъв начин всички тези процеси ще продължат да се развиват е изключително интересно за наблюдение. Живеем във вълнуващи времена.