top of page

Диалози между психолози - част 4

Актуализирано: 1.06.2020 г.

Малко след обявената за Европейска седмица на психичното здраве решихме да ви разкажем за професията на психотерапевта. Аз и колегата ми Емилина Ценова се опитахме да отговорим на въпроси, които са отнесени към това какво преживяваме в тази професия, как ни се отразява и необходимо ли е хората да мислят, че "нещо не им е наред", за да ходят на психотерапия.


Сигурно нещо не ми е наред, щом ходя на терапия?

Напротив, това е сигурен признак, че се стараете да полагате грижи за себе си и за Вас е важно да живеете пълноценно. По същия начин човек не спортува само, за да изглежда добре, но и защото мисли за здравето си, чувства се по-добре, развива качества и т.н. Грешката, която много хора допускат е да чакат, докато психичната болка стане непоносима и тогава се решават да предприемат стъпки към промяна. СЗО дава следната дефиниция за здраве: „състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост”, т.е. ако не се чувстваме добре психически, няма как да сме здрави в пълния смисъл на понятието „здраве”. Когато човек има някакъв психичен конфликт, болка, тревожност или неудовлетвореност, голяма част от психичната ни енергия оттича в опити да се справим с това или поне да държим ситуацията под контрол, за да нямаме чувството, че ще се разпаднем. Един негативен резултат от тази битка (за който много малко хора си дават сметка) е, че енергия, която бихме употребили, за да сме по-работоспособни, да се развиваме и да си доставяме удоволствие, всъщност се губи в неравната битка с психичното страдание. Чувстваме се изтощени, не можем да релаксираме, непрекъснато се борим с тревогата, ядем повече, спим по-малко, злоупотребяваме с алкохол, ходим на „шопинг-терапия”, разболяваме се по-често. Всички ние имаме лична история, която ни е формирала, случили са ни се повече или по-малко травматични събития, преживели сме разочарования, изпитваме страхове. Вярвам, че въпреки, че никой от нас не е виновен за историята си, единствения начин да я пренапишем и да градим живота, който желаем, е да поемем отговорност. За мен терапията е точно това – да поемем отговорност над мислите и постъпките си като се опитаме да разберем какви несъзнавани чувства и желания стоят зад тях.

Как споделянето за болезнени спомени може да ми е от полза?

Макар да звучи конраинтуитивно, споделянето може да донесе облекчение, човек да се чувства приет и разбран. Хората сме социални същества и можем да осмислим опита си само през споделянето му с някой друг. Целта на споделянето в терапевтичен контекст (освен изброените по-горе ползи, които всъщност може да се случат и в друг контекст – когато споделяме с приятел например) е да се преработи дадено травматично събитие. Под „преработка” се има в предвид преживяването отново, но този път в защитена среда на несъзнавани чувства, свързани със спомена, което позволява безопасното им изследване и търсене на техния произход, чрез партнирането на терапевта. Частта от личността ни, разрушена или недоразвита от травматичното събитие, постепенно започва да се възстановява. Крайният резултат от този процес е усещането, че травматичният спомен не е кръпка или някакво изолирано събитие в цялостната ни житейска история, а е вплетено в нея, по начин, който ни позволява да мислим за себе си като цялостна и пълноценна личност, креативно създаваща живота си.

Колко често мислиш/говориш за своите клиенти?

Често се случва да си припомня част от сесия или конкретна случка с някой клиент, когато чета научен текст или слушам семинар, засягащ подобна тема или проблем, разбира се случвало ми се е да си спомня за някой клиент във връзка с дадено събитие (напр. да се сетя, че днес има имен ден или че му предстои важен изпит). „Нося” клиентите си в ума си и без съзнателно да мисля за тях. Не говоря за тях, освен когато работя със супервизор (по-опитен колега, с който консултирам въпроси, свързани с работата си), но тогава задължително спазвам конфиденциалността им като не разкривам лична информация, която би ги направила разпознаваеми (напр. имена, месторабота и т.н.).

Ходиш ли на терапия, след като си терапевт?

Да, въпреки че може да прозвучи странно за много хора, продължителната лична терапия е необходимо условие в обученията по психотерапия, независимо от тяхната модалност. Вярвам, че можем да разберем друго човешко същество в степента, в която сме опознали себе си. Човек може да опознае несъзнаваното си само в присътвието и взаимодействието си друг. Ако добър психотерапевт се ставаше само с четене на книги, то всъщност никой нямаше да има нужда от терапия, а от голяма библиотека! Разбира се, личната ми терапия е свързана не само с професионалното ми развитие, а и с въпроси, свързани с личната ми история и начина, по който преживявам определени събития. Също така, с това не искам да кажа, че себеопознаването и себеразвитието се изчерпват с ходенето на терапия, напротив.

Как професията ти се отразява на личния ти живот?

Опитвам се максимално да не смесвам личния си и професионален живот. Не „анализирам” приятелите си, да, професията ни прави по-чувствителни към нюансите на човешкото поведение, но също така освен професионалната, имаме и други роли. Понякога интензивните обучения запълват голяма част от свободното време и в този смисъл мисля, че от една страна пречат на личния ми живот, но от друга го обогатяват с нови срещи, смислени разговори, споделяне на опит и преживявания.

9 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички

Диалози между психолози - част 3

Малко след обявената за Европейска седмица на психичното здраве решихме да ви разкажем за професията на психотерапевта. Аз и колегата ми Емилина Ценова се опитахме да отговорим на въпроси, които са от

Диалози между психолози - част 2

Въпроси, зададени от мен към психотерапевта Емилина Ценова, във връзка с извънредната ситуация. Нейните интересни отговори можете да прочетете тук. Как преживяваш създалата се ситуация свързана с извъ

Диалози между психолози - част 1

Публикувам отговорите на интересните въпроси, зададени към мен от Емилина Ценова психотерапевт и приятел, във връзка с извънредното положение. В част 2 може да прочетете нейните отговори на въпроси за

bottom of page