Малко след обявената за Европейска седмица на психичното здраве решихме да ви разкажем за професията на психотерапевта. Аз и колегата ми Емилина Ценова се опитахме да отговорим на въпроси, които са отнесени към това какво преживяваме в тази професия, как ни се отразява и необходимо ли е хората да мислят, че "нещо не им е наред", за да ходят на психотерапия.
Как за теб това да бъдеш психотерапевт? Какво харесваш най-много в своята професия?
Опитът ми като психолог и терапевт е натрупан предимно в областта на зависимостите /рехабилитационна програма, дневен център, метадонова програма/ и социални услуги за деца, семейства и младежи в риск /център за временно настаняване, услуги от резидентен тип и дневен център/. Вярвам, че психотерапията е развиващ процес и за всички страни включени в него. В основата е помагането и подкрепата. Богатството на личния житейски опит на терапевта и неговата индивидуалност оказват огромно влияние в психотерапевтичния процес . В работата си използвам своите интуиция, креативност, спонтанност, емпатия и любопитство. В частната си практика съм насочена към работа с проблемите на семейството /отношения в двойката, родители-деца/, както и индивидуално консултиране и психотерапия. Изпитвам уважение към хората, прекрачили прага на кабинета ми и им го показвам в отношението си към проблема с който идват. Това е изискваща, отговорна професия, в която е необходимо непрекъснато да учиш.
Трябва ли нещо да не ми е наред, за да ходя на терапия?
Повечето хора идват на терапия поради специфичен проблем. Нещо силно ги безпокой и им създава дискомфорт. Понякога този проблем присъства в живота им дълго време преди да потърсят психотерапевтична помощ. Хората могат да усещат различна степен на безпомощност спрямо проблема, както и да вярват че нещо не е наред с тях и полудяват. Могат да се чувстват уплашени или да имат трудности да потърсят психотерапевт, което ги възпрепятства от възможността да се погрижат за себе си и отношенията си, както и да получат помощ за това. От натрупаният ми професионален опит и обучение, съм достигнала до извода, че е много важно да се търси психологична помощ, когато възникне необходимост от нея. Отлагането на това и трудността да се търси подобна подкрепа води до задълбочаване на проблемите на хората. Необходимо е да се знае, че в случаите, когато има дългосрочни проблеми във взаимоотношенията, което ще рече, че са присъствали дълго време в живота, консултирането и психотерапията са по-голямо предизвикателство и разрешаването на проблемите отнема повече време и изисква по-голямо усилие и ангажимент и от двете страни. Присъствието на проблем не означава задължително, че хората не са правили никакви опити да го разрешат сами или с подкрепа от други хора и специалисти. В своята практика се опитвам да разбера какво човекът или семейството са опитвали и в каква степен това се отразило благоприятно или не върху състоянието и развитието на проблема. Всъщност колкото повече знаем за влиянието на проблема върху човека и неговата система от взаимоотношения, толкова по-полезни можем да бъдем в процеса и намирането на решение. Много е важно хората да бъдат информирани, че съществува възможността да се възползват от психолог с цел лично развитие и себереализация. Полагането на грижа за собственото психично здраве е тенденция, която повишава в значима степен качеството на живот на човека, неговото осъзнато взаимодействие със значимите други и способността му за разрешаване на проблеми и справяне със закономерно възникващи промени в жизненото развитие.
Ходиш ли на терапия, след като си терапевт?
Личната терапия е задължителна част от професионалното развитие на психотерапевта. Тя е интегрирана в обучителния процес, през който преминаваме. Случва се паралелно с натрупването на специализирани знания, умения и практика. Психотерапевтът също си има терапевт! Може би не е нужно да се обяснява много защо това е от полза за развитието на терапевта. В неговата практика това има голямо значение. За психотерапевта личната му терапия е стандарт и необходимост. Убедена съм, че няма как да не работиш със себе си и да бъдеш кой знае колко полезен на тези, които идват на терапия при теб.
Как професията ти се отразява на личния ти живот?
Отразява се благоприятно. Учиш се от опита на други хора по някакъв начин пътешестваш съвместно с тях в преживявания, които са имали в живота си. Често това са трансформиращи преживявания за клиентите, както болезнени така и щастливи. По някакъв начин през емпатията си към клиентите в кабинета трупам опит и познания, които иначе не бих могла да имам. Това влияе позитивно на личния ми свят и живот. Надграждаща е тази професия и смислена, а всеки човек има потребност да прави повече неща, които му носят смисъл. Често ме питат как се справям с трудните преживявания произтичащи от срещата с психологичното страдание на хората? Отговорът ми е, че не го правя сама и не съм супер силна личност, която може да се справи с абсолютно всяка емоция и преживяване във връзка с работата. Това което мога да направя за себе си като професионалист и човек е да се съветвам с по-опитен колега, когато ми е трудно в работата. Да споделя с него специфични трудности и да получа насоки.
Колко често мислиш/говориш за своите клиенти?
Намирам това за напълно нормална реакция. Мога да се сетя за тях случайно, ако нещо ми напомни, а понякога се питам как са или как е минало дадено събитие или среща, които са били важни за тях. Мисля за тях и за консултацията, която сме имали и за себе си и затова до колко ефективно съм била за тях и какво още мога да направя. Що се отнася до говоренето за клиенти, това се случва, само когато разговарям със своя супервизор, като не разкривам лична информация за тях, която би ги направила разпознаваеми.